Игри

Информация за страница Белица

Белица е град в Югозападна България, намиращ се в област Благоевград. В близост е и до градовете Разлог, Банско и Якоруда. Градът еразположен живописно в североизточната част на Разложката котловина и Благоевградския район, по долината на река Места. Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите. Общинският център се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 км с международните пътища Е-79 и Е-80. Това осигурява добра транспортна достъпност до София – разстоянието до столицата е 172 км. Общата площ на общината 293 536 дка, от които близо 222 000 са горски територии и 63 205 дка – замеделски земи. Релефът е преобладаващо планински, а също и полупланински. Територията обхваща различни части от Рила, Родопите и долината на река Места. Източно от долината на река Беличка пък се простират части от Източния дял на Рила планина, наричан още Мусаленския. Мекият средиземноморски въздух, който прониква по течението на река Струма, прави от Белица подходящо място за хора, които страдат от различни белодробни заболявания. Също така на тази основа в града функционира и средно оздравително училище за деца с такъв вид проблеми. Историята на града е интересна и със сигурност привлича много от хората, които имат интерес в тази област. Например интересен факт е, че за определен период от време Белица е била в пределите на Римската империя. Впоследствие римляните уголемяват някои населени места в Разложката котловина, като например това до днешното село Елешница – Илиополис.

                Те довеждат в него елинизирани и романизирани колонисти. За пръв път Белица се споменава в опис на населението на Татарпазарджишката каза от 1516 г, като се среща както с името Белица, така също и като Малка Белица. През 19-ти век градът е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопската каза на Османската империя. В издадената през 1878 г. Етнография на Адрианопол, Монастир и Салоника Белица се споменава като селище с 303 домакинства и 640 жители. Известният български изследовател Васил Кънчов пък пише, че до 1888 г.  в дома на беличкия поп Теофил Попвасилев е намерил печатна библия, до която в полетата е намерил надпис за атонския йеромонах Евтим, който учителства за продължителен период в беличкото килийно училище през началото на 17-ти век. Съгласно статистиката на Кънчов докъм 1900 г. Белица е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него са живели 2700 българи християни, а мохамеданите са били 550. Имало е също и власи, като техният брой е малък – едва 50. През целия 19-ти и началото на 20-ти век населението в града е смесено. Българският революционер Тодор Саев е родом от Белица, като много други дейци на ВМРО и ВМОК. От града са още българският политик Владимир Поптомов, Георги Андрейчин, политик и журналист, българският писател и фолклорист Никола  Алексиев и много други. Впрочем в града са родени много опълченци, а също така има и хора, които по някакъв повод са свързани с града. Такъв е случаят например с Исмаил Гералийски, член на революционния комитет на ВМРО в града, както и с Матей Янчев, който е бил свещеник там.

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker